Кехлибарът винаги е будил удивлението на хората не само с качествата си на полускъпоценен камък, но и с шанса, който ни дава да надникнем назад в далечното минало. Неговият топъл цвят буди възхищение, а забележителните неща, които някой път е уловил и е пренесъл като с машина на времето до наши дни, пленяват нашето въображение.
В началото на своя път кехлибарът е бил просто смола, отделена от дърветата преди милиони години. Най-добре познатите образци от кехлибар идват от различни дървесни видове, които днес са изчезнали. Балтийският кехлибар произхожда от смолата на дърво, наречено Pinites succinifer – на външен вид то е изглеждало като ела или смърч. Първоначално смолата е била използвана като защитен механизъм срещу насекоми, паразити и дървесни гъби. Щом веднъж е била отделена от дървото, смолата е преминала през множество трансформации, докато се превърне в кехлибар. Първата трансформация е на молекулярно ниво и вследствие на нея смолата се втвърдява, а след завършване на този процес, смолата може да бъде наречена „копал”.Следващото ниво е изпарението на маслата, съдържащи се в „копала”. Те бавно се просмукват извън него, като процесът трае милиони години, докато се получи нещо със структура подобна на кехлибар. Предполага се, че едното или и двете нива от развитието на кехлибара, трябва да преминат в обезвъздушена среда или в морска вода. Кехлибарът, който е изложен на открито за няколко години, оксидира и се покрива с корички. При постоянно излагане на такива условия след много години кехлибарът става крехък и се чупи на малки парченца. Най-старият кехлибар на света е на 120 милиона години и не е чудно, че се намира само на малки фрагменти. Балтийският кехлибар, който е на около 40 милиона години може да се намери на много големи блокове, в отделни случаи достигащи и по няколко килограма. Любопитно е, че най-голямото познато парче балтийски кехлибар тежи 21.5 паунда и е намерено близо до Сетин, Полша през 1860 година, като в момента е изложено в берлински музей. Най-голямото открито парче кехлибар в света е 150 паунда и е открито на остров Борнео, като по време на изваждането му е било начупено на четири парчета.
ФАКТИ ЗА КЕХЛИБАРА
Количествата смола, които са били натрупани в балтийските находища са огромни. Това може да се потвърди от количествата кехлибар, които се добиват от местните кехлибарени мини.
Търговският минодобив на кехлибар датира от 1264 година и продължава и до наши дни. За съжаление, огромно количество от този добив е превърнато на лак.
Кехлибарът е мек и се намира ниско в скалата за твърдост, точката му на топене е между 150-180 градуса по Целзий. Цветовете на кехлибара са различни. Варират от почти бяло до всички нюанси на червеното, жълтото и кафявото. Има дори и примери на син и зелен кехлибар, като за това се предполага, че има две основни причини: просмукване на минерални вещества от почвата, в която е бил отложен кехлибарът или попадане на вулканичен прах върху него, когато бил отделян от дървото. Без значение как е постигнато това, в резултат кехлибарът е импрегниран с необичайни съставки, които му придават тези забележителни нюанси.
Един от най-интересните аспекти на кехлибара са растенията, насекомите и малките животинки, които завинаги са застинали в него.
Така тези замръзнали моменти от миналото дават възможност да надникнем в света на флората и фауната от онова време като преки наблюдатели.
Най-често в кехлибара се намират попаднали мушички, по-рядко – оси, хлебарки, и малки гущери. В американския музей има уникален пример на гекон, който е на двадесет и пет милиона години. Други необичайни находки са останките на една жаба, запазени в кехлибар, открит в Доминиканската Република. Първоначално се е предполагало, че останките са на една жаба, но при по нататъшните изследвания се установява, че останките са или от повече жаби, или въпросната такава е била с цели шест крака. Предполага се, че останките може и да са от гнездо на птица, хранеща се с жаби, което се е намирало в непосредствена близост до място, от което дървото е отделяло смола. Други останки, запазени в кехлибар са косми от бозайници и дори мамути. Интересен факт е, че има запазени следи от животни в кехлибар. Пример за това е кехлибар, върху който е отбелязана следа от котешка лапа.
Кехлибарът е минерализирано органично вещество (борова смола) на възраст 50-60 мил. години. Среща се под формата на късове с неправилна форма понякога с много големи размери. Цветът му варира от бледожълт до оранжев и червено-кафяв. Често съдържа частици от растения, борови иглички и насекоми залепнали в смолата. Твърдостта му е много малка 2-2,5 по Моос.
Кехлибарът е един от най-старите минериали изпозвани за направа на накити и гравюри и един от първите лечебни камъни. Древното му название гинтарас означава защита от болести. Гърците го наричали елексира на боговете, който ги е правел безсмъртни. Той се смятал и за много ефикасно магическо средство срещу черна магия и всякакво зло и за предпазване от заклинания и лош късмет.
Кехлибарът е камък на здравето, щастието и слънцето. Укрепва физическото тяло, влива бодрост и оптимизъм и вяра в собствените сили. Привлича приятели и помага да се намери подходящия спътник в живота. Смята се, че кехлибарът дарява на младото семейство щастие.
Мощен, нежен лечител Кехлибарът преобразува негативните енергии и подпомага физическото и емоционално самолечение от депресии
Използвайте го с чакрата на Слънчев сплит за да увеличите самоувереността си, чистотата на ума, и творческото себеизразяване.
Нумерологична вибрация: 2,3
Цвят: Оранжев, Жълт
Произход: Колумбия, Латвия, Полша, Русия
Лечебни свойства
Пречистване на тялото, ума и духа
артрит, астма, кости, настинки, запек, кашлица, уши /слух/, емфизем, главоболие, бъбреци, ларингс, дробове, лимфна система, щитовидна жлеза, мигрена, нервна система, яйчници, панкреас, бременност, ревматизъм, гърло, зъбобол, токсини, травми, бактериални инфекции.
В лечебните свойства на кехлибара са вярвали от дълбока древност. Авицена го нарича лекарство за всички болести. Стрит на прах от незапомнени времена се приема вътрешно като биостимулатор и като лекарство при глухота, неправилна обмяна на веществата, проблеми със стомаха. В Полша кехлибарената настойка (водка-янтаревка) и до днес се смята за отлично средство при простуда, грип, болести на гърлото и дихателните пътища, бронхити, сенна хрема, фарингити. Препоръчва се и при виене на свят и проблеми с равновесието. Въздейства добре при мускулни и ставни възпаления, при ревматизъм. Подпомага дейността на сърцето при сърдечна недостатъчност. Използва се и при главоболие и при упорити кожни заолявания. Носен като колие стабилизира дейността на щитовидната жлеза и помага при заболявания на очите, ушите и гърлото.
сигурност, депресия, негативност, търпение, стрес, напрежение, памет, липсваща памет, емоционален блокаж, негативност, шизофрения, интелект.
изцеление от Земята,алтруизъм, древна мъдрост, етерично тяло, заземяване, спомени от минали животи, сбъдване на мечти, цели, идеали, избор, добър късмет и защита.
ЛЕГЕНДАТА
Един ден Фаетон, син на Хелиос Богът на Слънцето, успял да убеди баща си да му разреши да покара неговата колесница. Бащата се съгласил, но щом конете усетили, че този , който ги направлява е неопитен , подивели. Слънцето обгорило африканската земя и почернило населението и. За да спре причиняването на повече щети, Зевс ударил Фаетон със светкавица. Сестрите на Фаетон, Хелиадите оплаквали съдбата на брат си, кълнейки боговете и в резултат на това били превърнати в тополи за наказание. В тъгата си те продължили да плачат и сълзите и се превръщали на смола от която по-късно се образувал кехлибарът. Години по късно морето все още изхвърля кехлибарените сълзи на сестрите по своите брегове. Можете да поръчате своето кехибарено бижу за изработка по индивидуален проект в Le Boudoir Esthetique Sandanski !
www.boudoirbeautystudio.com
